„Мисля, че това е една очевидна криза, дължаща се на намалелия интерес на студентите”, каза литературоведът Франко Морети в отговор на въпрос за кризата при хуманитарните науки. 

В събота той гостува на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал, който се провежда в Националния дворец на културата (НДК). 

Модератор на срещата с него бе Дария Карапеткова, която е италианист и доцент по теория на превода в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Франко Морети е определян като един от най-важните съвременни литературоведи. Той е преподавал английска литература и сравнително литературознание, както в европейски, така и в американски университети като Колумбийския и Станфордския. 

Дария Карапеткова заяви, че в България до момента не е преведено цялостно негово произведение. Според нея има спешна нужда това да бъде направено, за да се запознае българската публика с трудовете му. 

На въпроса какво е бъдещето на романа и каква е прогнозата му за перспективата пред жанра, Франко Морети отговори, че всъщност „много трудно се пишат романи днес”. Според него конкуренция им правят както телевизията и новите онлайн медии, така и кратките литературни форми, които винаги са съществували. По думите на литературоведа романите днес са станали „огромни”, като някои от тях имат обем от по 700-900 страници. Той заяви, че не е сигурен, че това е в полза на романа. Не мисля, че читателите ще понесат такъв обем, каза Морети.

По думите му европейският роман има ключова роля в развитието на световния роман. „Със сигурност в миналото Европа е имала важна роля в световната литература”, каза ученият. 

Морети разказа, че романът е „най-меркантилната форма”, която стартира с цел да се продава или взема под наем. „В началото той е бил стока”, заяви Морети. „Световната литература започва да съществува благодарение на пазара, на капитализма”, допълни той. 

Франко Морети коментира какви са проблемите пред сравнителната литература – дисциплината, която изучава литературата на света. „Светът е много голям и е хубаво да излезем и извън националното”, каза ученият.

Той посочи, че изразът Distant Reading е измислен от него. „Идеята е ние, вместо да изучаваме един текст, да изберем отделни елементи на различни текстове”, каза литературоведът. По думите му, това е техника, която позволява да се четат голям брой текстове, но се губи вниманието върху отделния текст. Според него, когато се изучава литература в голям мащаб, е необходимо да се прибягва до такива методи. 

В целия свят се пишат поезия, романи и драма, но се пишат по съвсем диференциран, различен начин, каза Франко Морети. По думите му така те се изучават по-трудно, но и по-интересно. 

Морети коментира кризата при хуманитарните науки днес. Като причина за това той посочи, че да се изучава литература излиза много скъпо, а след това студентите по-трудно биха могли да си намерят работа, както биха могли, ако учат икономика или технологични науки например. „Това е свързано с културна криза също”, посочи Морети. 

Според него задачата на преводачите се променя. „Защото има нова ситуация с утвърждаването на английския език”, каза той. Според него английският и неговото разпространение по цял свят води до отказ от преводи, понеже ако една книга е на английски, читателите вече могат да я прочетат и сами. 

Франко Морети коментира и темата за Изкуствения интелект. „Изкуственият интелект ще пребъде”, каза той. Морети даде пример с използването му преди няколко години в експеримент, свързан с историята на изкуството. Тогава той се справя със задачата да подреди картините на известни художници в категории  чрез предварително зададени критерии. „Но класификацията, дори и да е коректна, не е познание. Тя е необходима за познанието, но не е познание”, подчерта Морети. 

„Ролята на интелектуалците е остатъчна, частична… Всяко десетилетие е все по-слаба”, заяви литературоведът. „Една функция не угасва от днес за утре, тя се случва постоянно”, допълни той. Според него трудно може да се противостои на този процес. 

Според Франко Морети големите култури нямат нужда от късмет. „Те продължават напред, както е било. Но малките култури имат необходимост от късмет”, каза той. По думите му късмет е появата на изключително събитие или личност, което да успее да привлече вниманието към съответната култура. 

Литературоведът сподели, че преди срещата в НДК е получил последната книга на Георги Господинов. Допълни, че това, което до момента е чел от българския автор, е било „много хубаво”. 

Както информирахме, фокусът на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал са скандинавските автори. Темата на събитието е „Създаваме истории. Създаваме история”. То е част от юбилейното 50-о издание на Софийския международен панаир на книгата, който се провежда в НДК  в периода 5-10 декември.